НУ̀ДЯ СЕ, -иш се, мин. св. ну̀дѝх се, несв., непрех. Остар. и диал. Мъча се, опитвам се, правя усилие. А горката и разкаяната онази вдовица, като се нудеше да издигне колко-годе гласа си,.., рече: благополучието не се състои в многото имот, но в надеждата и любовта. (превод) БКн, 1859, април, кн. 1, ч. 1, 219.


Източник: Речник на българския език (онлайн)